Връзки към старите страници на ККЕ

Международните страници на ККЕ постепенно се прехвърлят на нов формат. Можете да намерите вече обновените страници (с цялото си съдържание) на следната връзка

Изявление на пресслужбата на ЦК на Комунистическата Партия на Гърция

За събитията в Турция и за неуспешния опит за преврат

Информацията, която до този момент имаме на разположение, за събитията в Турция и за опита за държавен преврат, е показателна за изострянето на вътрешните противоречия на буржоазната система, за противоречията и сблъсъците между различните центрове на властта в страната. Противоречия и сблъсъци които се преплитат с глобалните, международни антагонизми в района на Сирия, на Близкия Изток и Източното Средиземноморие, с пряка намеса и противопоставяне между големите капиталистически държави.

 

В тези антагонизми участва активно турската държава, с цел да зажити интересите на турския капитал и за да засили своята роля като голяма перифериална сила. Активната намеса на Турция в събитията в Сирия, военните действия които води в северната част на своята съседка, там където населението е от кюрдски произход, връзките и с Ислямската Държава я доведоха доста пъти в противоречие с традиционните и съюзници, САЩ, НАТО и пр.

 

Изисква се разбира се по-нататък да се проследят фактите и доказателствата, довели до опита за преврат и окончателнοтο надделяване на правителството на Ердоган. Главно трябва да се проучи кои сили подкрепиха преврата (вътрешни и външни), кои са били техните цели, ролята на така наречените „кемалисти“ и „светските сили“ или силите на Имам Гюлен, когото режимът на Ердоган назовава като винивен. Трябва да се види по-нататък чистката в държавния апарат, ролята на САЩ и реалното състояние на турската армия и нейните подразделения, възможните компромиси и „услуги“, които бяха направени и определиха резултата от преврата.

 

Трябва да бъде проучена по-нататът и позицията на САЩ, но и на други сили от НАТО, които в началото на преврата се изказаха за „необходимостта от приемственост на държавата“ и само тогава, когато везните се наклониха на страната на Ердоган, подкрепиха „демократично избраното правителство на Турция“. Трябва да бъдат взети в предвит също така и ходовете на турскто ръководство, които станаха в последно време, за нормализиране на отношенията на Турция с Русия и Израел.

 

Организираният, от значителни фактори на армията, опит за преврат, опитът за убийство на Ердоган, броят на загиналите, на ранените и на арестуваните - включително и много генерали, многочасовите бомбардировки на столицата и  уличните боеве в много други градове не оправдават изказаната позиция за „режисиран“ преврат или за преврат-оперета. Времето ще изясни много от тези въпросителни, както и за това кой в крайна сметка се е възползвал или ще се възползва от тази ситуация.

 

Във всеки случай, вътрешните противоречия на буржоазната система в Турция, както и между-империалистическите противоречия и антагонизми, по принцип, не вещаят нищо добро за народите от региона и най-вече за турския народ, който от дълго време вече се сблъска с анти-народната политика  на различните правителствата на АКП, партията на Ердоган. Високите темпове на развитие на турската икономика през последните години и повишаването на жизненото ниво на някои средни слоеве, в никакъв случай не са премахнали бедността, безработицата, репресиите и свирепата експлоатация на работническата класа и на народните слоеве в Турция.

 

Последиците от тази политика не се анулират от факта, че Ердоган в крайна сметка успя да контролира ситуацията. Нито пък, разбира се, отговорът на неговата антинародна политика може да бъде един преврат, които изразява някои части от турския капитал, не може в никакъв случай да оправдае мнения които се чуват за ужким „възстановяване на демокрацията“ в Турция или още повече илюзиите, че режимът Ердоган си е „взел урок“ че са нужни повече социални права и граждански свободи.

 

Такъв вид очаквания са съвсем безпочвени и доказателство за това е всичко това което се случва в Турция веднага след безуспешния опит за преврат. Събитията показват, че нападението няма да се ограничи само срещу подбудителите и организаторите на преврата и техните „опори“ в държавния апарат, ще се ескалира срещу народа и гражданските права, но най-вече срещу трудовите и синдикалните права и свободи. В същото време са известни и ясно изразени враждебните позиции на турската буржоазия и на турската държава, относно Егейско Море, предизвикателното оспорване на суверенните права на Гърция, и още това че кипърският проблем за повече от четиридесет години остава нерешен.

Събитията в Турция показаха отново, че ситуацията в региона „мирише на барут“, че се определя от противоречията, антагонизмите и сблъсъците между големи империалистически центрове с непредвидими последици. Правителството на СИРИЗА-АНЕЛ носи много голяма отговорност, защото взема дейно участие в империалистическите проекти и планове за сметка винаги на гръцкия капитал. На неотдавнашната Среща на Върха на НАТО правителството подкрепи и даде положителен глас за всичките опасни решения на алианса, които ескалират антагонизмите между НАТО и Русия, а в същия момент създава илюзии и грешни очаквания, че Гърция може да е един „остров“ на стабилност в този бурен регион.

Днес, повече от всеки друг път, е нужна борбената готовност на народа срещу империалистическите войни и агресии и срещу участието на страната ни в тях. Нужно е народите да не се обвързват в империалистическите проекти и планове, които винаги са в ущърб на техните интереси. Тъкмо обратното, народът ни трябва да развие своята независима масова дейност, да подготвя и да се бори ежедневно за своето социално предложение, за своите нужди, с цел събарянето на буржоазната властта и излизането на страната от всички империалистически съюзи.

КПГ изразява своята солидарност с работническата класа и народа на Турция, с братската Комунистическа Партия на Турция, която се бори в тези толкова отрицателни и трудни условия, давайки на турските трудещи се единственото предложение, което води към надеждата.

Атина, 19 юли 2016г                                              Пресслужбата на ЦК на КПГ